Още в първите дни след преврата на 9 Септември 1944 год., Отечествено-фронтовското правителство създава Министерство на народното здраве, начело на което застава д-р Рачо Ангелов. На новосъздаденото министерство се възлага сериозната задача да „реорганизира”, като постави на социдеологизирани релси цялото „народно” здравеопазване.

По този път поема и Варненската Обединена окръжна болница. Правят се редица ремонти и подобрения: преустройва се костно-ставното отделение в родилно /1947 г./; построява се сградата на амбулаториите /1948 г./; разкриват се нови 117 легла в помещенията на бившето сестринско училище; разделят се очното и ушното отделения; разкрива се патолого-анатомично отделение и др. През 1949 г. леглата достигат 430, а лекарите вече са петдесет. Това са години на екстензивен растеж на болничната помощ.

През 1951 г. поликлиниката и стационарът се обединяват, което става причина за въвеждане на нови длъжности: начело на болницата стои главен лекар, а негови помощници са заместниците по лечебна и поликлинична дейност. Постепенно се променя вътрешната уредба на болницата, подобряват се грижите за болните, закупува се нова и модерна за времето си диагностична и лечебна апаратура.

През 1957 г., след кончината на първия социалистически министър и първи „народен” лекар д-р Рачо Ангелов, болницата приема неговото име.

Нуждата от нови специалисти с висше медицинско образование налага през 1961 г. във Варна да се открие Висш медицински институт. Базирането на редица клиники, катедри и лаборатории на института в самата окръжна болница бързо довежда до подобряване работата в нея. Този нов етап от работата на Варненската окръжна болница е резултат и на усилията и творческия труд на професорския и преподавателски състав на института, работещ в непосредствена близост с персонала на болницата и използвайки опита на „старите” „буржоазни” лекари. Пред целия персонал и в частност пред Управителя - лекар д-р Ненчо Николаев (1957- 1964, втори мандат) стоят много отговорни и многостранни изисквания. От една страна окръжната болница трябва да осигури здравеопазването на региона и да запази позицията си на една от най- добрите болници в България. Д-р Николаев провежда много твърда, неотстъпчива и в същият момент толерантна политика спрямо новите структури. Една част от заварените кадри биват преназначени в новите клиники. Асистенти, доценти и професори съвместяват задълженията си по лечебната и учебната дейност. Трудности има за всички, но резултатите не закъсняват. Подобрява се опазването на здравето на обществеността от Варна и окръга.

Новите условия на болничната работа водят до структурни промени на материалната база. Освен надстрояването на два етажа над главния корпус, се налага да се построи отделна сграда за разширената и тясно специализирана хирургическа помощ. През 1967 година влиза в действие нов болничен блок, в който се настаняват хирургическите клиники с общо 350 легла, детско отделение със 150 легла и отделение за реанимация и анестезиология.

Периодът 1967-1972 г. се характеризира с реконструкция и модернизация на старата налична база. Извършват се редица ремонти за разширяване на легловата и диагностичната база, за създаване на по-добри условия за болните. Разширяват се съществуващите и се създават нови специализирани отделения и лаборатории: микропедиатрия, радиоизотопна диагностика и радиологично отделение с модерна радиотерапевтична апаратура, детска урология.

В духа на времето се създава организационно-методично отделение. Централизират се редица медицински дейности: анестезиологичните звена по отделения се обединяват в Отделение за анестезиология, реанимация и интензивно лечение, а лабораториите – в централна биохимична лаборатория, централизират се 16 помощни дейности, като лекарствоснабдяване, снабдяване с бельо, вземане на кръв и предаване на резултатите и др.

Чрез Обединена окръжна болница до 1970 г. се осъществява и специализираната помощ на населението от окръга. Болницата включва в състава си и някои здравни служби в окръга: с. Рудник, с. Суворово с детско ревмокардиологично отделение. Легловият фонд на болницата нараства. Поликлиниката разполага с “тясно специализирани” кабинети: ревмокардиологичен, гастроентерологичен, гериатричен, ендокринологичен, ортопедичен, урологичен, детски хирургичен и др. Разширява се стоматологичната помощ, а диспансеризацията се утвърждава в ежедневната медицинска практика.

През 1971 г. болницата е национален първенец.

През 1972 г. се извършва интеграция между Висшия медицински институт и Първостепенна окръжна клинична болница. Двете заведения се сливат щатно и образуват Медицински факултет с факултетска болница, който е част от Медицинска академия-София.

С увеличаването на кадровия медицински състав, състоящ се от 17 професори, 25 доценти, 150 асистенти и над 60 доктори, се разширява и дейността на факултетската болница. Към нея се интегрира медико-санитарната служба на девненския химически промишлен район, два пъти в седмицата се изнася специализирана медицинска помощ в поликлиниките от ІV-V тип: Долни чифлик, Вълчи дол, селата Белослав, Суворово, Ветрино.

От 1978 г. ВМИ и ПОКБ се разделят административно и икономически, но се запазва съвместната им дейност. С разкриването на новата факултетска болница през 1986 г. започва постепенното пребазиране на някои от клиниките в новата сграда, процес, който има отражение в отношенията между двете болници и в по-нови времена.