История
Марийнската държавна болница до края на Първата световна война

През периода състоянието на Марийнската държавна болница е отражение на съществуващото тогава българско здравеопазване: малко се строи, обзавеждането с медицински и домакински инвентар е недостатъчно, не достигат фелдшери, акушерки, медицински сестри.

Благодарение на активността на някои управители–лекари, болничното обслужване до известна степен се подобрява.
При управлението на д-р Параскев Стоянов /1904-1908/ се пуска парно отопление, организира се физиотерапевтичен кабинет, инсталира се рентгенов апарат за радиоскопия със статично електричество. Под вещото му ръководство се модернизира операционната зала с инсталация по Аднет за миене на ръцете със стерилна вода. Разширява се и се усъвършенства оперативната дейност в областта на коремната и костна хирургия, гинекологията и очните болести. Той полага началото на санаториалното лечение на костната туберкулоза, прилага имобилизацията и гипсовите апарати, разкрива детски санаториум /Указ № 10 от 7 юли 1905 г., Държавен вестник брой 147 от 13 юли с.г./ в м. "Карантината" – поделение на болницата. Създава първата медицинска библиотека като за целта доставя преводно издание на "Медицинска енциклопедия" на Ойленбург, медицински трудове и отчети от конгреси, списания на френски, немски и други езици. По-късно д-р П. Стоянов е първият професор по пропедевтична хирургия в Софийския медицински факултет. Днес неговото име с достойнство носи Варненският медицински университет.

 
   
 
При Д-р Стефан Титев /1908-1920/ болницата е електрифицирана /1913/, благоустрояват се павилионите, разкрива се акушеро-гинекологично отделение /1909/, през 1911-1912 се надстроява втори етаж, където се настаняват хирургическите стаи.

Недостатъчните кредити за здравеопазването принуждават управител-лекарите да създадат стопанство към болницата, което от своя страна изисква много време и грижи. Търсят се решения в сферата на обществената и личната благотворителност.


Между 1900 и 1920 година броят на лекарите съществено не се увеличава. Фелдшерите са изместени от няколко медицински сестри и акушерки. Болницата има 175 легла в три отделения: вътрешно, хирургическо и акушеро-гинекологично. За времето от 1901 до 1909 вкл. са прегледани общо 42120 болни и 17840 са пролежали в болницата. За броя на операциите има сведения след 1904 и до 1909 г. са извършени 3499 различни интервенции. Асептичната хирургия вече е утвърдена и е въведена повсеместно местната анестезия с новокаин.

Войните за национално обединение заставят управител-лекарите да се замислят над растящия недостиг от сестрински персонал, Съвместно с Български червен кръст се провеждат периодически курсове за самарянки.

Макар и бавно, лабораторните и параклиничните изследвания също си пробиват път. През 1907 г. се въвеждат изследвания за маларични плазмодии по Гимза, започва броенето на левкоцити, намират приложение рентгеновите изследвания, правят се патолого-анатомични дисекции.

Тежка е ситуацията през годините на войните /1912-1918/. Повечето от лекарите са мобилизирани, има остра нужда от сестрински персонал, не достигат лекарства и превързочни материали. Последиците от Първата световна война се отразяват зле върху населението: появява се петнистият тиф. След енергичните мерки на Д-р Александър Недялков /1920-1921/ болестта е ограничена и болницата излиза от лошото санитарно състояние.


За Света Анна
Основаване на болницата
Варненската държавна болница в края на XIX век
Марийнската държавна болница до края на Първата световна война
Марийнската държавна болница през периода между двете световни войни
Болницата през времето на социализма
Нова история на болницата
Болницата и нейните достойни лекари
Design and Hosting Triada Soft Ltd 2006