През периода състоянието на Марийнската държавна болница е отражение на съществуващото тогава българско здравеопазване: малко се строи, обзавеждането с медицински и домакински инвентар е недостатъчно, не достигат фелдшери, акушерки, медицински сестри.

Благодарение на активността на някои управители–лекари, болничното обслужване до известна степен се подобрява.
При управлението на д-р Параскев Стоянов /1904-1908/ се пуска парно отопление, организира се физиотерапевтичен кабинет, инсталира се рентгенов апарат за радиоскопия със статично електричество. Под вещото му ръководство се модернизира операционната зала с инсталация по Аднет за миене на ръцете със стерилна вода. Разширява се и се усъвършенства оперативната дейност в областта на коремната и костна хирургия, гинекологията и очните болести. Той полага началото на санаториалното лечение на костната туберкулоза, прилага имобилизацията и гипсовите апарати, разкрива детски санаториум /Указ № 10 от 7 юли 1905 г., Държавен вестник брой 147 от 13 юли с.г./ в м. "Карантината" – поделение на болницата. Създава първата медицинска библиотека като за целта доставя преводно издание на "Медицинска енциклопедия" на Ойленбург, медицински трудове и отчети от конгреси, списания на френски, немски и други езици. По-късно д-р П. Стоянов е първият професор по пропедевтична хирургия в Софийския медицински факултет. Днес неговото име с достойнство носи Варненският медицински университет.