|
|
 |
Основаване на болницата
След Освобождението на България с благоразположението на временната руска управа у нас проникват идеи в здравеопазването, между които и така наречената "земска медицина". Те се поддържат горещо от български лекари, завършили в Русия. Под тяхното влияние е разработен и първият правителствен нормативен акт за здравеопазването у нас: "Временни правила за устройството на медицинската част в България" с автор д-р Димитър Моллов /1845-1914/. "Правилата" са утвърдени от княз Дондуков-Корсаков на 1 февруари 1879 г. и от 10 май същата година влизат в сила. Към тях е приложен и болничен устав.
През лятото на 1879 г. са отворени първите десет "І-во класни" болници в България. Между тях е и държавната болница във Варна. За неин рожден ден се смята 24 юли 1879 г. – датата на официалното й откриване. Държавната І-во класна болница е разкрита в сградата на бившата турска военна болница /от 1865 г./. Извършен е частичен ремонт и са настанени първите три отделения: вътрешно, хирургическо и психиатрическо, с общо 60 легла.
С княжески указ № 20 от 11.07.1879 г. за "старши лекар" е назначен д-р Параскев Христов Казаски /1879-1880/. Той е роден в Търново през 1833 г. и е потомък на род с възрожденски традиции. Завършил е военното медицинско училище в Цариград и към момента на назначението си той има богат професионален и обществен опит.
След Освобождението Варна е типичен ориенталски град, където се полагат усилия за преодоляване на изостаналостта. С тежки задачи се е натоварила общината с нейното санитарно отделение, оглавявано от д-р Василаки Пападопуло /1847-1915/. На държавната болница се пада основният дял за осигуряване на стационарната помощ, тъй като дотогава в града функционира само малка дарителска болница "Параскева Николау" с 18-20 легла /днес сградата приютява единствения в България "Музей по история на медицината", създаден през 1985 г./.
По това време Варна има население от 24 555 души, а окръгът, който по територия е равен на днешните Варненски и Добрички заедно има 170 328 души. Всички те се обслужват от Държавната болница.
Масово са разпространени коремният тиф, маларията, туберкулозата, детските инфекции и венерическите болести. Детската смъртност е висока, а продължителността на живота - ниска.
Заслужават внимание кметовете Михаил Колони и Кръстю Мирски, допринесли за благоустрояването на Варна и подобряването на санитарното й състояние.
За Света Анна
Основаване на болницата
Варненската държавна болница в края на XIX век
Марийнската държавна болница до края на Първата световна война
Марийнската държавна болница през периода между двете световни войни
Болницата през времето на социализма
Нова история на болницата
Болницата и нейните достойни лекари
|
 |
|